, ,

Духless

14.99 лв.

Най-продаваният роман в Русия, който се превърна и в световно събитие. Младият автор Сергей Минаев стана световна знаменитост, каквато не е излизала извън пределите на Русия от времето на Булгаков и Набоков. Статия за него неотдавна се появи на първа страница на „Таймс“.
Романът „Духless“ е нещо ново и различно. Такъв роман досега не сте чели. Заглавието му (съчетание от славянската дума дух и английския суфикс less, който означава отсъствие на нещо) може да се преведе като „бездуховност“. Книгата представя ултраматериалистичния живот на новия елит. Главният герой е млад московски топмениджър – търговски директор на руския филиал на транснационална компания. Печели много пари, живее сред суперлукс. Когато не се занимава с правене на пари, се отдава на удоволствията, които без проблем може да си купи – секса, наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее. Единствената спасителка за него може да стане момичето, което го обича, но не вижда заблудите, в които той тъне.
Книгата е написана изцяло на съвременен жаргон – откровена, пряма и цинична. С предизвикателството да я преведе на български се справи звездата от „Голямата уста“ на „Биг брадър“ Ива Николова.
Романът е изпълнен с ирония, нихилизъм и цинизъм, отричане на съществуващото. Главният герой саркастично се надсмива над средата и времето си и отправя поглед напред, но там няма нищо друго освен задънена улица.
„Духless“ е вулгарна и цинична, но изключително мъдра книга, в която се търсят отговорите на въпросите: Накъде да вървим? Как да живеем?…
Както никой друг роман „Духless“ улавя много точно духа на съвремието ни и ценностите на „героите на нашето време“ – юпитата, „белите якички“, материално презадоволените, но духовно бедни.
Авторът, мениджър по продажбите в голяма мултинационална компания, започнал да пише бестселъра си, нахвърляйки мислите си върху салфетки в най-тузарските ресторанти в Москва, и след това решил да напише книга. Излиза в скромен тираж, но той се изчерпва за седмица. И всички започват да говорят за тази книга. Така се ражда бестселърът, чиито продажби в Русия надхвърлиха тези на световния хит „Шифърът на Леонардо“. В продължение на месеци книгата е безспорният фаворит на пазара – издателски феномен, какъвто в Русия не е имало през последните години.
Книгата се препоръчва от „NESCAFE Gold“ – кафето на успеха. Световноизвестната марка избра романа „Духless“, за да го обвърже с кампанията си в България.

The Times

Новата средна класа призовава бездуховното поколение към отговор

Джеръми Пейдж

Най-популярната книга на годината е романът, разкриващ ултраматериалистичния свят на постсъветския елит и даващ думата на зараждащата се средна класа в Русия. Светкавично са продадени 170 000 екземпляри от книгата, като в същото време в Русия романите рядко имат тираж по-голям от 50 000. За 4 месеца са продадени 300 000 книги – толкова, колкото са и продажбите на руското издание на „Шифърът на Леонардо“.
Наричат 32-годишния автор на книгата Сергей Минаев гласа на трийсетгодишните професионалисти, които са се преситили на крайностите, с които изобилства тяхното общество през последното десетилетие. Някои критици дори правят паралели с романа на Лермонтов „Герой на нашето време“. В центъра на класическото произведение на Лермонтов от 1839 година е Печорин, руски офицер, на който му е доскучал безкрайният стремеж към любов и приключения. В предговора си Лермонтов описва своето произведение като „портрет, съставен от пороците на цялото наше поколение, в пълното им развитие“.
Минаев започва с подобни думи, посвещавайки книгата си на поколението, родено между 1970 и 1976 година – „което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан“.
Героят на „Духless“ е руски мениджър, работещ в чуждестранна компания, който прекарва свободното си време в московските клубове и барове. Скоро той проумява, че ненавижда наркотиците и алкохола, които запълват света, в който живее, макар и да не вижда тяхна алтернатива. Неговата единствена спасителка е Юлия, любимото момиче, което го обича, макар да вижда заблудената му душа. Заглавието се състои от думата „дух“ и английския суфикс „less“ (означаващ отсъствие на нещо).
Сергей Минаев, мениджър по продажбите в компания, занимаваща се с внос на вино и друга алкохолна продукция от 1995 г., казва пред „The Times“, че да напише романа го е подтикнало просто наблюдението върху окръжаващата го среда. Много руснаци на 30-36 години преживяват в средата на живота си преждевременна криза, тъй като са били твърде млади през 90-те години, за да забогатеят, и твърде стари сега, за да бъдат свободни от багажа на съветската епоха. „Засегнах болното място на поколението, чийто манталитет принадлежи наполовина на съветската епоха, а наполовина на съвременна Русия“ – казва той.
„Средната класа не печели пари така бързо, както са правили това през 90-те години новите руснаци, които след това са ги харчили, без да ги броят. Сега хората работят много, броят си парите и не искат да живеят така, както показват по телевизията и в списанията“.
Критиците говорят за това, че Минаев сам е част от руския елит и определят книгата му като смес от „бляскава“ модерна литература и сатира. Някои като Евгений Лесин от „Независимая газета“ отбелязват съмненията си какъв процент от населението живее подобен живот. Игор Фьодоров, 32-годишен бизнесмен, казва, че той и много от приятелите му споделят възгледите на главния герой на книгата и разбират кризата, в която е изпаднал. „По-рано всички искаха да имат най-голямата вила, най-скъпата кола – казва той. – Сега на хората е необходимо нещо друго. Само че те не знаят точно какво“.

Интервю с автора

– Представете се, моля.
– Роден съм и живея в Москва. Висшист историк съм. Това ми образование не намери никакво практическо приложение, освен че ми дава възможност да правя исторически паралели в светски разговори, за да блесна в очите на събеседниците си. Най-общо съм такъв като много от вас. Или такъв, какъвто бихте искали да бъдете. На който както му харесва. Ако искате да научите повече, прочетете книгата ми.
– Защо решихте да я напишете?
– Някои казват, че да пишеш книги е най-ефикасният способ да сваляш мацки. Аз просто пишех за себе си, издаването ми стана случайно. Не хранех никакви илюзии, не търках праговете на издателствата, не влизах в схватки с редактори. Никой не залагаше, че книгата ми ще има успех. Но се продаде за седмица. След това дойде истерията.
– Ако бяхте редови читател, какво бихте казали на свой приятел, след като прочетете книгата на Сергей Минаев „Духless“?
– Много яко!
– Героят ви сам постига всичко в живота.
– Подразбира се, че е self-made man.
– Доколко книгата ви е автобиографична?
– Не е автобиографична. Безусловно, героят ми споделя някои мои виждания за нещата, но това не е автобиография.
– Прототипите разпознаха ли се в книгата ви? Не си ли създадохте врагове?
– Не. Достатъчно завоалирана е. Получи се обратният ефект: разпознаваха хора, които ги няма в книгата. Казвали са ми: „Да, това е Фарид, от „Лукойл“. Какъв Фарид, какъв „Лукойл“?!
– Не ви ли се струва, че пропагандирате нездрав начин на живот? Вашият герой пие, пуши марихуана, смърка кокаин…
– Книгата ми не е пропаганда на този начин на живот. По-скоро е антипропаганда.
– А не се ли боите, че някой може да реши да направи опит да смръкне и той?
– Това е негово право. Ако прочете „Моята борба“ на Хитлер, може да реши да си направи вкъщи домашен концлагер. Но това си е негов избор.
– Защо критикувате този начин на живот?
– Пиша за това, което виждам. Критикувам празните хора – все едно дали стоят с бутилка в подлеза или седят в тузарски ресторант. Те по нищо не се отличават, само по дрехите. Критиката ми е в описването. Ако не можеш да унищожиш или поправиш това, което не харесваш, трябва да го опишеш.

Посвещение на романа:

На поколението, родено през 1970-1976 година, което беше толкова многообещаващо и толкова перспективно. Чийто старт беше толкова ярък и чийто живот беше толкова бездарно прахосан. Да почиват в мир мечтите ни за щастливото бъдеще, където всичко трябваше да бъде съвсем друго… R.I.P.
Всички съвпадения с реално живеещи персонажи, факти и събития са случайни. Всички събития и герои, всички гадости и ужасии на описаното общество са измислени от автора. Защото реалността е още по-гадна и ужасна…

Издателство

Персей

Автор

Сергей Минаев

Страници

384

Корица

Мека

Размер

20х13

ISBN

9789549420494

Отзиви

Все още няма отзиви.

Напишете първия отзив за „Духless“

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Shopping Cart
Scroll to Top